Популяризиране на знанията за продукта
Доставчик на строителна техника и решения за строителни машини в продължение на 30 години.
Език
Доставчик на строителна техника и решения за строителни машини в продължение на 30 години.
Ето един сценарий, който се разиграва на строителните обекти по-често, отколкото някой би искал да признае: изкопът се засипва, повърхността се възстановява, екипът си събира багажа и шест месеца по-късно се появява потъваща ивица по точната линия на комуналния тръбопровод. Настилката се спуска, клиентът се обажда и изведнъж всички се опитват да разберат чия е вината. Честният отговор, в повечето случаи, е, че никой не е направил нищо драстично погрешно - просто са третирали уплътняването на засипката като последна формалност, а не като структурна стъпка, каквато всъщност е. Това ръководство съществува, за да поправи това мислене, защото правилното уплътняване на изкопите не е трудно, след като разберете какво се случва под земята и защо всяка стъпка е важна.
Двете най-чести причини за слягане след изкопаване са лошият пълнежен материал и недостатъчното уплътняване. Лошият пълнеж е лесен за забелязване и обикновено се открива рано. Неадекватното уплътняване е по-скрито - повърхността може да се усеща напълно твърда, докато лошо уплътнената зона се намира на 60 сантиметра под нивото на земята, тихо чакайки натоварване от трафика или влажен сезон, за да предизвика спускане. Когато слизането се случи, то не се случва наведнъж. То провисва постепенно в тази издайнически характерна ивица, която следва перфектно линията на изкопа, което е начинът, по който инспекторите знаят точно какво гледат.
Вторият режим на повреда е по-малко видим, но структурно по-сериозен. Гъвкавите тръби – PVC, HDPE, гофрирана стомана – разчитат на околната почва, за да осигурят странична опора. Когато материалът около тръбата не е правилно уплътнен, тръбата се деформира под вертикално натоварване. Напречното ѝ сечение се променя от кръгло в овално, напрежението в стената се натрупва и с течение на времето тръбата се разрушава много преди изтичане на проектния си живот. Няма да видите това, докато не получите инспекция с камера или, още по-лошо, срутване. И двата резултата включват труден разговор и скъпи изкопни работи.
Най-полезната промяна в мисленето при засипването на изкопи е да спрете да мислите за изкопа като за една голяма дупка за запълване и да започнете да го разглеждате като три отделни зони, подредени една върху друга. Всяка зона има различни структурни отговорности, различни изисквания за уплътняване и в някои случаи различно оборудване. Повечето проблеми с уплътняването започват, като се третират по един и същи начин.
Подстилащият слой се намира директно под тръбата - обикновено от 10 до 15 см внимателно положен материал, който осигурява на тръбата равномерна, разпределяща натоварването повърхност, върху която да лежи. Тази зона не се уплътнява с електрическо оборудване. Полага се ръчно и леко се трамбова, защото това, което се опитвате да избегнете, е точково натоварване под цевта на тръбата. Материалът за извивките, който запълва от подложката до централната линия на тръбата от двете страни, е страничната опорна зона - може би най-структурно критичната част от целия изкоп. Работете тук с лека трамбовка, държана на поне 30 см от стената на тръбата, като уплътнявате внимателно, без да генерирате ударни сили, които биха могли да изместят тръбата или да повредят съединенията ѝ. Отделете време в тази зона. Всичко над нея зависи от това да се направи правилно.
От приблизително 30 см над горната част на тръбата до около 46 см под готовата повърхност е мястото, където наистина се налага усилието за уплътняване. Повечето проектни спецификации изискват 95% от стандартната плътност на Проктор (ASTM D698) през тази зона за пътни пресичания и това число означава нещо специфично - не може да се оцени на око или с усещане. Това е мястото, където трамбовъчната машина заема своето място, особено в тесни траншеи, запълнени с кохезионна местна почва. Тясната ѝ основна плоча приляга безпроблемно до тръбата, енергията на удара ѝ прониква вертикално през всяко повдигане и работи върху глинесто-преобладаващ запълващ слой по начин, по който машините, базирани на вибрации, просто не могат да се сравнят. Ако някога сте се чудили защо изборът на оборудване е толкова важен при работата по траншеи, това е зоната, която го обяснява. За пълно обяснение кога трамбовката превъзхожда виброплоча - и кога не - [нашето ръководство за Трамбовка срещу компактор: Разкриване на ключовите разлики ] разглежда решението подробно.
Горната част — последните 30 до 46 сантиметра преди подложката или слоя на настилката — е мястото, където условията най-накрая се отварят достатъчно, за да се използва виброплоча, особено ако ширината на изкопа го позволява и запълването преминава към вносен гранулиран материал или инертен материал за пътната основа. Скоростта и покритието на повърхността стават по-полезни тук от дълбокото проникване на удара. Две перпендикулярни преминавания с обратима виброплоча през последния слой са стандартният минимум. Не съкращавайте тази зона само защото е близо до повърхността — тя поема най-прякото натоварване от трафика и това е слоят, който показва слягане първо.
Ако има едно правило, което разделя екипите, които рядко се провалят на тестовете за уплътняване, от екипите, които се провалят редовно, то е следното: работете на тънки слоеве и бройте всяко преминаване. Трамбовка, работеща върху кохезивен пълнеж, трябва да работи с не повече от 8 до 10 инча рохкав материал на слой. Виброплоча върху гранулиран пълнеж достига максимум от 6 до 8 инча на слой при повечето условия на обекта. Опитът за уплътняване на 14-инчов слой наведнъж създава надеждна илюзия - повърхността се втвърдява, всичко изглежда добре и долната половина на слоя не е била докосната от значителна енергия за уплътняване. Този неуплътнен слой е слягането, което чака да се случи.
Броят на проходите не е просто формалност. Базовата линия за повечето изкопни работи, съответстващи на спецификациите, е две припокриващи се проходи на повдигане с трамбовка или две перпендикулярни проходи с виброплоча. В близост до пътни прелези с глинесто-тежък естествен пълнеж, три прохода са по-защитима базова линия. Освен това, допълнителните проходи водят до намаляваща възвръщаемост, след като материалът достигне своя оптимум по Проктор - и натискането след тази точка върху кохезионна почва всъщност може да причини срязващо разрушаване, а не по-нататъшно уплътняване, което е еквивалентът на уплътняване при презатягане на болт.
Почвата се уплътнява най-ефективно при или близо до оптималното си съдържание на влага - обикновено около 13 до 15 процента за пълнеж с преобладаващо глина. Под този диапазон почвените частици се съпротивляват на пренареждане, независимо колко преминавания прави машината. Над него пълнежът става пластичен и се избутва настрани, вместо да се уплътнява надолу, което е и един от начините, по които тръбите се изместват. На практика това означава да се провери влажността на пълнежа преди първото повдигане, особено когато използвате изкопан местен материал, който е престоял в купчина отпадъчни води при променливо време. Видимо мокрият, лепкав пълнеж се нуждае от време, за да се отцеди, или трябва да се аерира чрез разстилане и обръщане, преди да започне уплътняването. Добавянето на още преминавания към мокрия пълнеж не е заместител на чакането - то само губи време и гориво, докато почвата се смее на машината.
Геометрията на изкопа елиминира повечето уплътнителни машини, преди дори да стигнете до обсъждане на типа почва. Стандартните комунални изкопи са с ширина от 18 до 36 инча (45 до 91 см), а с тръба, разположена в центъра, работният просвет е ограничен. Виброплочата е твърде широка за повечето от тези условия и няма начин да заобикаля тръбни съединения или фитинги, без да рискува повреда. Тясната основна плоча на трамбовката - от 11 до 13 инча (28 до 33 см) при повечето модели - пасва удобно до зоната на тръбата, а изправената работна позиция означава, че машината може да се управлява от ръба на изкопа, без операторът да е в изкопа.
При преобладаващо глинест местен пълнеж, което е най-често срещаният сценарий при изкопаване на градски комунални траншеи, перкусивният натиск на трамбовката е и правилният физически инструмент за материала. Глинените частици се свързват чрез повърхностна химия, а не чрез триене, и не реагират смислено на вибрации. Те се нуждаят от директна ударна сила, за да освободят задържания въздух и вода от почвената матрица. Това е точно това, което трамбовката осигурява – и точно това, което виброплочата не може надеждно да осигури при кохезивен материал.
Докосването на земята с ботуш не е тест за уплътняване. Това е предположение. Двата полеви метода, които всъщност се записват в проектния протокол, са ядрен плътностомер (ASTM D6938), който дава бързи отчитания на плътността и влажността на място, и тест с пясъчен конус (ASTM D1556), който е по-бавен, но не изисква калибрирано оборудване освен основните инструменти на обекта. И двата изразяват резултата като процент от максималната суха плътност по Проктор. За основната зона на засипване, повечето спецификации за пътища и комунални услуги изискват 95% от стандартния Проктор. В горните 12 инча под настилката, 98% е общото изискване.
Практическата честота на тестване за пътни прелези е един тест за плътност на 100 линейни фута изкоп на повдигане и един тест за всяка промяна на повдигане при проверявана работа. Ако тестът се окаже под спецификацията, изпълнете още два прохода и тествайте отново, преди да поставите следващото повдигане. Добавянето на още запълване върху недостатъчно уплътнен материал не решава проблема - то го заравя и в крайна сметка повърхността на земята ще го намери вместо вас.
Изборът на правилната машина за уплътняване е първото решение, а грешният избор влияе върху всичко, което следва. За ясна информация кога да използвате трамбовъчна машина спрямо виброплоча – включително вид почва, дълбочина на повдигане, геометрия на обекта и цена – прочетете пълното ни ръководство: [ Трамбовка срещу компактор: Разкриване на ключовите разлики ].
